ИЗ УЛИЦИТЕ

web | Люлека ми замириса

Ти приветно ме изпрати
до вратата с "Лека нощ!"
Вън звезди трептяха злати,
лунний сърп пълзеше йощ

над бърдата потъмнели.
Дълго, скитник нощен аз,
в улиците запустели
слушах милия ти глас,

виждах ти до мен лицето,
срещах топлия ти взор -
продължаваше сърцето
с теб вечерний разговор.