СЛАВЕЙ

web | Люлека ми замириса

Цялата гора научи
мойта нежна тайна.

Хайне

Твоя лик усмихнат гледа
над цветарника отгоре.
Сладка нашта е беседа,
таен нашът разговор е.

Твоя лик ни слуша само,
твоя лик ни само види.
Слънчов луч едничък иде
да цалува твойто рамо.

В клона яворов, надвесен
до прозореца открити,
в миг изви високо песен
влюбен славей гласовити.

Ах, той чул ни разговора!
И - нали не се догажда -
той на птички и на хòра
с тая песен го обажда.

 

Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet, 29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. IV.