СКИТНЯ
(Писмо)

Пак в планинските недра гостувам.
Край реката често ходя аз,
в звучний клокот чувам твоя глас,
даже твоя кръшен смях зачувам.

Из гори в ръката с книга скитам,
поглед в стрàниците й углъбил,
но во всякой ред, о, ангел мил,
твойто име срещам и прочитам.

Вчера бях на оня връх зелени -
други върхове, бърда видях,
дор до кръгозора, а зад тях
твоя лик усмихваше се мене.