О спомени, тук всичко чезне, бега -
еднички вий не бягате от нас.
Кога бе то? Отдавна, ала нега
        и днес ми вей от вас.

Пред мен шуми реката. Край върбите
стои и пей жена, коя любих -
жена в разцвет. Развява й косите
        ветрец гальовен, тих.

Любих, и как любих!... Наста разлъка.
Дойде забрава. Тя е днес далеч.
Но що в душа ми тая сладка мъка
        по сън погребан веч!