ПОД ПРАХА

web | Люлека ми замириса

Пилял разсипника богати
в полето перли и рубинил.
Засипал ги прахът пустинни,
остали скрити, непознати.

И дълго времето сè леко
трупало прахове там нови...
Ще дойде ден - не е далеко, -
самò ще пак да ги изрови

и ценни камъне ще блеснат
с нов блясък след покоя в мракът -
те могат още да почакат:
звездите никога не гаснат.

 

Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet, 29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. IV.