ПОЛСКИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

На писателката Ев. Марс

На разкоша във чертога
        често мрак, тревога -
        няма слънце;
а в колибата убога
с димен свод и вехти грънци -
        ясно слънце.

В градовете пременени
        вихрове студени -
        няма слънце.
А по хълмите зелени,
де се чуват пойни звънци -
        топло слънце.

Ний не видим в суетата
        бога, небесата,
        де грей слънце,
а зарито в земята
мъничко незнайно зрънце
        чака слънце.

Чака го нощта и в мрака
        славей в клон го чака,
        и свод чака слънце,
и божури, и лалета,
и душата на поета
        викат: "Слънце!"