НА ПОЛПЪТ
На полпът на живота стигам вече.
Изтича пролет, тя почти изтече...
Сърце, люби, дор ясно е небето,
дор твоя сетен цвят не е повянал,
люби и бързай да живейш, додето
часът за спомени не е настанал!
На полпът на живота стигам вече,
изтича младост, тя почти изтече...
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.