МАНАСТИРСКАТА ПОЛЯНКА

Привет на тебе, о поляно
зелена, с твойте сенки, хлад,
сред рая райче разцъфтяно,
на горски вили кът благат,

де под клонаците ехтели
другарски песни, викове,
де вечери стоял съм цели
самотен в сладки бленове

и под галбата на зефира
песни си първи съм мислил -
за боязливата си лира
там вдъхновения дирил,

ил на мълчаньето дълбоко
сърдечни тайни предавал
и на любимата високо,
високо името крещял...