Ценя, девице, твоя дар
и звучний глас на твойта лира:
тя лее химни с много жар
на Марса бранни пред кумира;

победоносен слави меч,
юнашки увенчава гроби,
на бой зове безправни роби,
описва живо кървав сеч...

Но другите ù струни де са?
Ти питаш: има ли в теб плам
божествен? Не, студен си храм.
Люби - тогаз си поетеса.