С лакти младо старото оттласва:
"Аз съм бъдещето! Дай ми път!
Аз цъфтя, а твоя ден угасва,
мой живота е и мой светът!"

Тъй говори Младостта жестока
и нахълтва в тучните поля,
дето друг теглù бразда дълбока,
дето друг ги с кървав пот обля.

Да простим, живота тъй отсече:
и ний нявга бързали сме тук!
Ред е младото да фане вече
изоставений от нази плуг.