ГОРАТА ПИТАШЕ
Днес сам, умислен скитах се в гората,
но самотийте й пълни с тебе бяха:
зефиреца, листата, тишината
дори сè твойто име ми шептяха.
Гората цяла беше наскърбена,
че сам ме вижда, а ни знайше - двама,
и питаше ме тихо, удивена:
"Защо я тука няма?"
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.