* * *

Je t'adore ange, et t'aime femme

V. Hugo
189...

О песнички, цветя на любовта,
цветя отдавнашни, но пак засмени,
триндафили през лятото росени,
години дълги в плен и в заточенье
в ковчега ми, днес пущам ви в света!

О блянове от дни умрели, злати,
фръкнете, волният ви час наста.
О песни - птици, пели в пролетта
на мойто сърце, пленници крилати,
фръкнете вече, пущам ви в света!