ПЕРЛИТЕ

Когато с глас четеш ми стиховете,
в тях мои рожби вече не познавам -
с такава тайна прелест са налети,
така учуден в техний звук внимавам!

Слова съм мъртви писал и небрежно -
увехнали листенца на душата, -
но минали през твойто сърце нежно,
те ронят се на перли из устата.