ПАРКЪТ В ЕСЕНТА

Кат цар обезтронен,
във тъги унесен,
като блян отронен
от свода небесен,

кат мечта самотна,
кат песен смълчана,
кат душа сиротна
в скръбта си приспана,

паркът глъхне, дреме,
звук го буди рядко -
как е на сърце ми
и тъжно, и сладко!