ОЛТАР

Във олтаря свещ догаря.
Млъкнали молитви вече.
Храм затворил е клисаря,
богомолците - далече.
Пуст, безмълвен е олтаря,
тихий сън му пак затече.
        Във олтаря свещ догаря.

Ням виси Христос разпети
с раните си над престола,
на главата с ореола,
и свещта, кат бледо свети,
сянката на кръста вети
клати по стената гола.
        Ням виси Христос разпети.

И свещта догаря вече.
В тоз миг нейде надалече
звякат яростно ножове,
ужас, плачове и сеч е!...
И из раните Христови
въз престола кръв потече.
        А свещта догаря вече...