ОБЛАК

web | Люлека ми замириса

Навъсена те виждам днеска
(въз слънце облачна покривка)
и твоя поглед гневно блеска,
но гневен е, като усмивка...

Сърдита, ясна - ти си съща:
еднакво си неотразима,
еднакво взора ти плени ма,
еднакво моят те поглъща.

 

 

Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet, 29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. IV.