НОСТАЛГИЯ

web | Люлека ми замириса

От финските карпи до снежната Етна,
от царствена Волга до Сена приветна
скитах се, дивих се на хубости странски,
но за вази мислях, о чуки балкански.

Морета преплувах, планини превалях,
менях кръгозори, гледки великански,
но един лик само в душата си галях,
една любов само - тебе, рай балкански.

Видях чудесата на дивни изкуства,
творбите на гений и на труд титански,
шеметни за поглед, за ум и за чувства,
но за вас въздишах, о рози балкански.

 

Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet, 29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. IV.