NOCTURNO НА ШОПЕНА
web | Люлека ми замириса

Пианото екна и пее
под нейните пръсти - за радост
неземна, за обич и младост,
душата възнася, лелее,
с чаровна упойва я сладост -
                            пианото пее.

Пианото тихичко стене,
примира в мелодии страстни,
говори за тайно копненье,
събужда с въздишки си властни
в душата страданья безгласни -
                            пианото стене.

Пианото сякаш че плаче
със сълзи за дни отлетели,
за радости златни, умрели,
душата ридай кат сираче
пред гроби свети, запустели -
                            пианото плаче.

 

Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet, 29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. IV.