НЕПОЗНАТАТА (Спомен)

Често в улицата людна
виждах, някъде отива
някоя жена красива,
някоя девойка чудна;

пищна, с прелести дарена,
възхитителна и смела,
с морни очи на газела
и с омайност на сирена.

Но коя бе? Безразлично -
доста ми е, че те срящах
с погледа си и изпращах,
кат виденье поетично.