МОЛИТВА

web | Люлека ми замириса

"Моли се - рекох в моята неволя, -
сърце, което люби, бог го слуша,
на пламен зов ухо си не запуша",
ти тихо произнесе: "Ще се моля!"

Отиде в църква. Виждах с мисълта си
жена стояща там в благоговенье
и нещо тайно шепняща за мене,
и мойто име шепняща в скръбта си.

И слънчов луч молитвата й златеше,
проникнал през прозореца високи,
и погледа ù светли и дълбоки
в Христовото разпятье вперен беше.

Завърна се след малко, тиха, строга,
Не рече нищо, аз не те попитах...
Но странно облекчение изпитах!
О, вярвам в любовта и вярвам в бога!