МОЯТ ПЪТ

web | Люлека ми замириса

На Ат. Илиев

От ранните си младини живях
        за мен си не, а за народа,
от ранните си младини запях
        за родина и за свобода.

В духа на цели поколенья лях
        любов към свойто, вяра в себе.
Отречен и охулен се видях,
        Българио, че любих тебе;

вмениха ми песните в тежък грях
        пророци на ученья нови,
а ази сè из моя път вървях,
        отфърлях чуждите окови.

И пръсках светлина, душите грях,
        разбрал високо си призванье,
над нивата народна бодро сях
        зърна на вяра и съзнанье.

И с таз земя се радвах и болях,
        любих я в щастье и в несгода,
и мойто битие всецяло слях
        със битието на народа.

1912

 

Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet, 29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. IV.