МЕГДАНЯ ПРИ ЛУННА НОЩ

В струите на чучурите буйни
лунните зари блещят, играят -
чучурите само шумноструйни
в мъртвий сън подлунен сън не знаят.

Спи мегданя. Зидовете вети
с черни, чупени го сенки шарят,
а на свода, с тих светлик залети,
бледните звезди се разговарят.

Нийде зрак в прозорците, в къщята.
Нейде пред вратите - живи сенки -
женоря, със хурки под луната
златна, са излезли на седенки.

Спи мегданя. Чучурите пеят
еднозвучно. Тишина... Но ето:
звуци чудни взеха да се леят -
слепий Колчо свиреше с кларнето!