Сред бурите, които тряскат,
сред мълнийте, които бляскат,
съзира моят тъжен взор
        друг, ясен кръгозор.

Пред силите, които гаснат,
пред гробите, които раснат,
съглежда моят жаден ум
        с цветя насеян друм.

Аз виждам светлите чертози
на бъдещето... рози, рози!
На мир, на правда, на светлик
        Великдена велик.

Ще стигнем ли до там, не зная;
но сладко ми е да мечтая,
да тичам мислено на лов
        за слънце и любов.

1917