ПОД СНЕЖНИТЕ КОСИ

web | Люлека ми замириса

И виждам те: навела се над тая книжка,
сто пъти четена през очилата,
ти пак четеш я и с въздишка,
замислена, обръщаш ù листата.

Навярно мен тогаз не ще ме има,
но ще ме видиш пак, щастлив ил мрачен,
и себе си, прекрасна, млада и любима,
в тез песни ще съзреш, кат в вир прозрачен.

И ще си спомниш всяка песен
кога, при кой случàй е раждана и пета,
и ще пожалиш, че с нектара си небесен
и много горчила бе дала на поета!