КОГАТО...

Когато в мен нещо въздиша,
когато в мен нещо премира,
то болката аз да залиша
запявам на моята лира.

Когато душа ми прелива
от радост - ох, как е туй рядко! -
пак моята лира звънлива
тълкува душата ми сладко.

Когато смут черен бунтува
душа ми в световната битва,
тогава се песен не чува,
понявгаш се чува молитва.