В ДЪБРАВАТА

Писмоносецът ми подава
често драго писъмце -
тичам в близката дъбрава
с развълнувано сърце,

без сведоци да поглъщам
ароматни редове,
в него тебе да прегръщам,
теб и мойте бленове. . .

И цалувам във забрава
всяка реч и мисъл там:
вече в тихата дъбрава
наизуст го цяло знам.