ДО ПРОЗОРЕЦА

Гърбом срещу небесата
ти седиш на своя стол.
Заник ти краси главата
с нежнозлатен ореол.

И за първата ни среща
ти приказваш с трепет нов,
за възторг, за страст гореща,
за цветя и за любов...

Слушам ти речта звънлива,
слушам упоен, благат -
на душата ти красива
дишам тънкий аромат.