ДЕЗДЕМОНА

От креслото кадифяно,
дето царствено седеше,
в плен тя гостите държеше
с умна реч, с лице засмяно.

Гост един бе мрачен само,
глух на живата беседа.
Тя му бръчките съгледа
И каза му с поглед тамо -

в който вля душата своя
и тури сърце си цело:
"Ах, ужасний мой Отело,
погледни ме: сè съм твоя!"