ЧАР

web | Люлека ми замириса

Звънлива струна на смълчана лира,
усмихнат блян в посърнали мечти,
в омара лятна свеж лъх на зефира,
във лес заглъхнал песен, що не спира -
                това си ти, това си ти!

В душа обезверена бог, светиня,
звезда лучиста в нощни тъмноти,
в ноември снежен роза, що цъфти,
кристален ручей в жадната пустиня -
                това си ти, това си ти!

 

Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet, 29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома", С., 1976, т. IV.