БЕСЕДА

Беседа водим тиха, задушевна.
Дими пред нази чая кехлибарен,
блести по чаши заника пожарен
и по коса ти, Стихва врява дневна,

и разговора следва. Във ръката
откритата забравила си книга...
На наште спомени във тишината
се нижи теменужната верига.