БАРДЪТ

Певец със песен гръмогласна
прославяше юнаци, битки.
Прие венец - награда красна,-
обсипан бе с цветя и китки,

запя на лира песен мека
за тайни блянове, копнежи -
за вечното у человека,-
но никой туй не забележи.

И той въздъхна: "О, песнùчки,
без ек останахте!... Не жалея:
до днеска громко пях за всички,
сега за себе само пея!"