ПОД АМБАРИЦА

През високий рид, кой жèни
Среднята гора със Вежен,
фърка взора устремени
към друг връх, плешив и снежен -

към Амбарица висока,
урви стръмни дето спуща
във долината дълбока,
във долината цветуща,

де градеца родни дреме -
орлово гнездо в градини...
Фърка дух в далечно време -
във детинските години,

във годините, когато
цял свят ази мой считàл съм
и по ризка в знойно лято
бос из барите цапал съм.