АКО ДА ЗНАЙШЕ...

web | Люлека ми замириса

Ако да знайше ти какви лазури,
какви слънца в душа ми са блестели,
какви нечути урагани, бури
във нея са ревали и бухтели,
какви писма, с сълзù облети, в нощен час
на тебе съм писал и късал аз!. . .

Ако да знайше ти какво блаженство
душата ми изпитвала е тайно
и как страдала е от свойто пленство,
и пак желала - то да е безкрайно!
Какви възторзи луди и какви нощù
безсънни съм познал... ако да знайше ти!