Приведена съглеждам баба, кротко
над огъня в ръцете с пръстен сач.
А синкаво кълбо от падащ здрач
в нозете и преде ленива котка.

Присядаме със нея сам-сами
край пукащите съчки полудели.
И ме опарва спомен за недели
със сладък дъх на печени катми.

С овцете шумно влиза дядо в двора.
Поливам му вода да се измие.
След миг шишето с крушова ракия
в мустаците му почва да бърбори.

Ръката му, със цвят на прясна хума,
улавя падаща звезда и палва
лулата стара. Весело се бялва
на устните му твърди блага дума...

И вече знам, че в тази стара къща
с латинки и с лалета разцъфтяли
заминалият винаги се връща
прозорчетата тъмни да запали.