Тодор Моллов
Още в началото на сериозното и донякъде систематично събиране на южнославянския героичен епос най-голям интерес се проявява към песните, обвързани с известни фигури на южнославянското минало от периода на падане под османска власт. Реалното състояние на фолклорната традиция много скоро охлажда надеждите за откриване на памет за твърде ранна (до-християнска, езическа) древност, като почти повсеместно експонира на преден план фигурата на най-известния балкански епически герой Крали Марко. Наред с него се появяват по-малки цикли, ориентирани към други герои, данните за които обикновено се отнасят към същия период (ХІV-ХV в.). Без съмнение, с времето все по-интересни започват да стават ония герои, които (поради мълчанието на историята за тях) "по подразбиране" се отнасят към времена, по-стари от ХІV в. Макар сюжетите им да са като цяло епически (т.е. има сблъсък с иноетничен и иноверски противник), те невинаги са исторически "прозрачни", а често носят отчетливи баладни характеристики. Един от най-интересните и трудни за анализ цикли от тази група е свързан с фигурата и името на популярния епически герой Дойчин.1 За разлика от класическия модел за епически подвиг тук Дойчин е представен като болен (на границата между живота и смъртта), който се надига като от гроба, за да защити своята сестра от посегателствата на чуждоетничен и иноверски противник.
БЕЛЕЖКИ
1. Две свидетелства на чужденци през ХІХ в. говорят красноречиво за популярността на песента. През 1862 г. Джорджина Макензи и Аделина Ърби отбелязват по повод на град Солун: "През IX век Солун бил византийски град и всичките му жители без разлика били наричани гърци. Тук обаче се били заселили много славяни и езикът им се говорел по улиците. Дълго след това в народните песни се възпявал славянският герой Дойчин като избавител на града от притесненията на един разбойнически главатар." (Макензи, Ърби 1983: 41-42). В своите "Пътувания по България" Константин Иречек споделя впечатленията си от народните певци, които слушал през 80-те години в София: "В България се срещат и певци, подобни на сръбските гуслари. По мегданите в София, а особено при първия мост на Цариградското шосе всеки ден можеш да намериш слепи гъдулари от Вакарел, които при тъжните звукове на гъдулката с проточени звукове и с много прекъсвания пеят пред тихо събралите се любопитни познатите песни за болен Дойчин, Момчил войвода, Марко Кралевич и за старите хайдути. Като певци са прочути и тетевенските цигулари, и разложките слепци." (Иречек 1974: 154). [обратно]
© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.