АНТИКЕТА
На театралните политики и практики и притеснения - анкета

Тодор Карастоянов

web

Помни Деконструктивистите.

И театралната реформа. Тя е вече като морето - ние седим на брега и се прехласваме по различните видове ромон и трясък от 1 до 9 бала и ни се привиждат те различни по степен на внушение за красота. Когато е море, за нас става по-разбираемо защо има вълнение напред и назад, напред и назад, напред и назад - само невидимо светът под гъзовете ни се превръща все повече в комерсиален пясък. Ето например тази анкета във в. Култура (от бр. 8, 2 март 2001 г.) е вълничка назад, особено като породена от доклада на Деси Гаврилова и неговата подчертана конструктивност. Защо според мен:

  1. Защото по начина, по който е зададена, е като новогодишна училищна викторина със закачки към директорката и с подсказване за зубрачите от първия ред - който и да изяде бонбоните, ще бъде със запек баш в празничната нощ.
  2. Или-или звучи добре в устата на един философ, но в случая не върши повече работа от сега действащите министерски разпоредби. Лично аз никога не съм се възприемал като зрителя данъкоплатец или като заварената театрална мрежа - дайте шанс на такива като мене да се почувстват адекватно най-после в ситуацията.
  3. Да се върнем на подсказването - това ли значи е всичко, което може да се източи от “очевидната конструктивност” на горе-и-тепърва-ще-бъде-споменавания доклад като очевидности. Хубаво е това, че той е ясен и разбираем, а не затворен в капани и уловки - но трябва ли сега всички хорово да запеем тази чиста мелодия в новия театрален храм, построен с прозрачни пари, хладен ум и горещо сърце (прозрачна публика, хладни салони и горещи изказвания).
  4. До колко пъти ще трябва да повторим казаното в доклада, в текстове върху текстове и в думи върху думи, за да го смелим и да се оригнем подобаващо за добър обяд - после да се хванем със следобедната си работа, която просто чака разтегленото театрално време да ни захвърли в мястото на случването.
  5. Има в тази анкета един център, около който се трупат подсказванията, и този център е - да бъдем на чисто със всички страни-участници в реформата, да уравновесим нещата според заявените от тях дотук заявки за правила на играта, да спре подмолната война - това, което докладът и тази анкета не вземат под внимание е, че войната няма да спре - и като война на нечисти интереси и като война на артистични интереси - и е по-добре тя да бъде включена в параметрите на играта, за да станат правилата по-гъвкави.
  6. Как да вкараме в подобна анкета всички тези хора, с всички техни идеи (или проекти), които не се интересуват от техническите параметри на театрални реформи, не знаят как се казва министърът на културата и подобни, а просто искат да сублимират някъде и час по-скоро при това.
  7. Ако искат да сублимират и не им трябва бюджет, не им трябва определено място за изява, не им трябват критични намеси, не кандидатстват прозрачно с проект, това означава ли, че те не правят театър, защото според новонагласените параметри те просто сякаш не съществуват.

Този текст никак не е на нивото на други текстове на Н. В. Никола Вандов, при все разбираемата му позиция да балансира между страните - след зададения доклад, според мен, крачката не трябва да е подсказваща анкета, а добавяне на теми, които не са били засегнати в него. Кога ще бъде обявена войната официално, кога ще се появят артистите, които не разбират от реформа, а воюват за себе си. Да внимаваме в спора, за да не ни се наложи да търсим в купчината загубения хвърчащ лист, на който някога сме си били записали собствена идея и тогава сме я смятали за толкова гениално проста. Ако има такава, де!

10-03-2001

 

© Тодор Карастоянов, 2001
© Издателство LiterNet, 13. 03. 2001
=============================
Първо издание, електронно.