Светослав Тодоров
Отидохме в "Трите лъва" оная вечер. Бяхме с Балабански, Дидко и Бошнята да пием бирички както си му е редът за вечерите, в които няма с кого да се избухва. За пръв път видях на Балабански Жигулата - голяма барака. На предната седалка до шофьора да не се сяда, че може да паднеш - толкова е гнила, че се държи само на постелката - това го обяснява Балабански. Венцито разправял, че някаква друга кола, дето била така ръждива, като минала през една дупка, шасито й се усукало и й се сцепило предното стъкло. С Балабански винаги говорим такива неща.
Пийнах няколко бири, весело ми стана, взех да говоря високо, да ръкомахам, даже без малко да бутна сервитьорката, като минаваше покрай мен с чашите.
Друг път пак ходихме в "Трите лъва", то напоследък само там ходим. Поръчвам си "Столично тъмно" по две малки, защото както щях по-късно да науча, големи не сервирали понеже нямали такива столично-тъмни маркови чаши.
- За теб Загорката. Столично тъмно?
- За мен.
- А другото?
- Пак тука.
И още някакви там реплики.
После си заминах за София.
Малко време.
Върнах се вече. И пак в "Трите лъва". Петък е и е много пълно.
- Ако може да ни запазиш маса, като се освободи.
- Добре... - и надълго ми обяснява как точно ще го направи.
По телевизора върви мач на "Леверкузен", Бербатов играе. Нали кръчмата е "Трите лъва" - Only for true fans. Тъпо ми беше нещо тая вечер. Бях с Мира, сестра ми и компания - Ицо, Пешо, Марто - два броя и други. По късно време дойдоха Драго и Николай. По едно време гледам на сервитьорката й се пуснала бримка на чорапа.
- Извинявай - казвам й дискретно на ухото - пуснала ти се е бримка на чорапа.
Както и да е.
В събота пак гледаме мач в "Лъвовете" със Светльо.
- Да ви кажа - това сервитьорката - имам два билета, много изгодно, останаха. Ще ходим персонала на кино, само по два лева - и си извърта лицето настрани, продължава да гледа в мен и се подсмихва.
- ...
- Навити ли сте?
- На кой филм?
- "Гладиатор".
Светльо нещо не връзва, ама аз захапах.
- Ако искаш, вземи със себе си руси - какво приказва, нищо не разбирам, а то за Руско ставало дума да го взема, че бил много весел.
За киното закъснях порядъчно.
- Как не те е срам, 20 минути две момичета да те чакаме в дъжда - беше със съквартирантката си, а Руско се върти около тях.
Седнах до нея в киното. Говори нон стоп, а на мен началото ми е интересно. По-късно ни направиха забележка отзад и две отпред. На мен ми стана неприятно, защото смятам, че в киното не трябва да се говори. Казах й да мълчи. Не разбра защо го направих, но започна да гледа филма, накрая даже се и разплака.
Вечерта пак на "Лъвовете", пак бири, тя на работа, ама долу, аз горе - пих, затворихме кръчмата и някак машинално, като тръгвахме, я взех с нас на Атмосфиър-а. Към три и оттам си тръгнахме и отидохме на кафе.
Говори много и то все някакви илюзии, като на филмите ония момичета, дето са проститутки, влюбват се в някой свестен тип и измислят куп истории за себе си, разправят ги и наистина вярват в думите си. Каза, че е живяла в София - не е живяла в София. Каза, че живее на квартира, за да не е с родителите си - живее на квартира, защото не е от Варна. Каза, че иска да учи Микробиология в чужбина - е това вече сега си го измисли. Аз пък реших да й кажа, че съм женен.
- Аз съм женен - тя яде палачинки - ето ми халката, ама я настъпих в банята - и вадя от джоба си халката с надпис, дето си ги направихме след абитуриетската с Мариша и Бобката.
- А къде е жена ти?
- В Америка, в Чикаго.
- Какво прави?
- Учи.
- Как се виждате?
- Ами както дойде, тя се връща чат-пат - и сега тя ми разказва, че има приятел, страхотен, и той в Америка и той учи, и то за морски пехотинец.
После я закарах до тях. Стояхме в колата и си говорихме. Разправяше разни работи. Как оная вечер преди да си тръгна за София, съм казал, че ще се видим и тя един вид ме е чакала. Разправяше как съм щял да й бутна чашите, че е смешно да си поръчвам две бири наведнъж. Че съм голям простак да й натяквам за бримката. Това си спомням, всичко друго ми беше досадно. Преди време си мислих, че мога да се влюбя в такова момиче, намирах го за различно, но след кафето на следващия ден, като се видяхме, й казах, че няма да стане работата. Тя ми се разсърди и вече не ми говореше. Никога не съм можел да се възползвам от ситуацията, защото винаги съм искал да мога да кажа на момичето, с което съм, "Обичам те" или нещо такова.
© Светослав Тодоров, 2001
© Издателство LiterNet,
01. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.