ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ

Станчо Пенчев

web | Властта на очите

        (8)

        - Какво става с нас след смъртта ни? - попитали мъдреца Станиил.
        - Смъртта не е нито условие, нито възмездие - отвърнал мъдрецът. - Тя не е дом, не е и храмна врата.  Смъртта е обратно течащо време, висша опитност, истина. Тя е непостижима, неотменима, недействителна и свръхсетивна. Смъртта не е ставане, а освобождаване от ставане.
        - Молим те, опиши ни преживяването, казват, че често пребиваваш във високите светове!
        - Първо вие упражнете пред мен духовната си любов.
        - Но как е възможно това?
        - В умствените построения рядко има врата за душата, затова не се опитвайте да наподобявате с разумни доводи и умозаключения вятъра в клоните на дървото, което нямате сили дори да изкачите.
        - Но в смъртта винаги има съдбоносност?
        - За изпитващия телесен страх всичко изглежда съдбоносно, но това не значи, че земното битуване е постоянна тегоба, нали?
        - Понякога просветва и надежда, мъдри...
        - Разумът е кучето за слепеца, той трудно ще ви изведе на покривите, затова се упражнявайте в усилието на търпението. Всеки живот си има крачка. Това, което за едни е марш, за други е препъване, за трети - полет, а за четвърти - обръщане кръгом. Не можете да сравните усещанията си, затова не викайте в пусти стаи.

 

 

© Станчо Пенчев, 2001
© Издателство LiterNet, 26. 04. 2001
=============================
Първо издание, електронно.