Станчо Пенчев - Тринадесет притчи (7)

ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ

Станчо Пенчев

(7)

Трима юноши изчакали пред вратата на дома му мъдрец:
- Молим те, мъдри, благослови ни за свои ученици!
Мъдрецът ги погледнал с кротка усмивка:
- Имате ли съдбоносна необходимост да следвате някого?
- Не знаем какво значи това, но твоят ореол обладава душите ни - отвърнали в хор тримата.
- Качество ли е душепочитанието?
- Ти олицетворяваш, мъдри, стремлението ни към светлината на добродетелността.
- Но аз съм като вас по човешки слаб. Как е възможно качествата ми да са по-трайни от тези в душите ви? - рекъл зачудено мъдрецът и залепил на тримата по една плесница.
- Защо, мъдри? - попитали втрещени и обидени юношите.
- За да строша огледалото, в което не е истинския ми образ.
- Но ние не сме ти сторили нищо - оплакал се единият.
- Значи ти вече мислиш, че аз съм ти сторил? Отвърни ми тогава.
- Не мога.
- Всички край нас живеят по закона на направеното и отвърнатото - обадил се плахо вторият юноша. - Ние не вярваме в истинността му.
- Това исках да чуя - казал мъдрецът, - но то е само първата крачка към стъпалата на душевното издигане.
- А коя е втората? - попитал третият младеж..
- Познаването на многото житейски гледни точки.
- Но за това, мъдри, е нужно премного време!
- И премного плесници - поклатил глава мъдрецът. - Ако за един се почувствате светци, на другия никой няма да ви иконопише, а чакайте помията на злословието.
- Но това не е ли прословутия порочен кръг на битието? - Не се стърпял първият.
- Напротив! Това е кръгът на умственото съзидание. Кръгът е порочен само за този, който живее с тяло и смята, че това му е за пръв и единствен път. Но не унивайте, никой не е сигурен в телесните си щения.
- А коя е третата крачка?
- Усещането за единосъщност с духовния закон. Тогава многото гледни точки ти напомнят детска игра със зарове.
Когато дойде време да си учи уроците, на никого не му е до очакване на печелившите числа.