Станчо Пенчев - Тринадесет притчи (6)

ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ

Станчо Пенчев

(6)

Младо момиче се обърнало към мъдрец:
- Кажи ми кои са трите най-важни решения, които трябва да вземе една жена през живота си?
- Решението още не е намерение, а намерението не се е превърнало в действие, преди да видиш последствията му - отвърнал мъдрецът. - Защо мислиш, че благоприятното развитие на живота ти зависи от твоите решения?
- Но нали трябва да си избера подходящ съпруг, баща на бъдещите си деца...
- Твоят избор зависи ли от неговото желание?
- Зависи...
- Значи решението не е само твое. А питала ли си се какво те кара да се свържеш житейски с определени хора, а други да усещаш чужди?
- Не... може би доверието, което внушават.
- Значи доверието, което изпитваш прави човека срещу теб близък и ти можеш да му повериш някаква отговорност върху Съдбата си?
- Мога, но аз, мъдри, искам да разбера какво зависи от мен?
- Ако ти кажа, че първото решение, което трябва да вземе една жена има последствие целомъдрието й, ще разбереш ли?
- Не знам дали е постижимо...
- То е защото душата ти вижда идеал, а не път. Целомъдрието не е крайност за плътта или непомерен скок на съзнанието, то е прозиране в значенията на съществуването.
- Не знам дали имам умствени сили за това, мъдри.
- Личното щастие е постепенно овладяване на реката от желания. Нагонът е стихия по-своенравна от природните, но е безпомощен пред осъзнаващия.
- Но какво да сторя?
- Просто сутрин си повтаряй: жива съм, но ще страдам, ако безпокоя съвестта си!