ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ
Станчо Пенчев
(5)
Учител поканил мъдрец да посети часовете му:
- Искам да видя спиралата на Съдбата, която е пред
моите ученици, а нямам вътрешно зрение за това.
- Защо ти е да знаеш бъдещето, благи човече?
- За да разбера къде усилията ми да посея полезни
знания са дали пълен клас.
- А нима ще съжаляваш за загубеното си над пустоглавието
време?
- Не знам, мъдри, но огорченията ми досега не са
по-малко от облекченията, да не говорим за пристъпите на самоуважение, които
са редки като светкавиците зиме.
- Но защо се усещаш отговорен за пътя человечески,
когато занятието ти е да сееш земна благопочит, а сърцето ти искрено го желае?
- Чувствам как детските души и разум са ми подвластни...
- Приеми, приятелю, че ти си ръката, държаща свещник
над преминаващите брод нощем.
© Станчо Пенчев, 2001
© Издателство LiterNet,
26. 04. 2001
=============================
Първо издание, електронно.