ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ

Станчо Пенчев

web | Властта на очите

       (4)

        Мъж и жена от разпадащо се семейство потърсили за съвет мъдрец.
        - Вече не можем да скрием, мъдри, че отношенията между нас не са същите - казал мъжът.
        - Давам всичко от себе си - обадила се жената, - но той става все по-хладен към мен.
        - Твоята свадливост ме уморява повече и от най-тежката работа.
        Мъдрецът плеснал с ръце:
        - Разбрах! Ти, жено, си правата. От днес, когато решиш да кажеш нещо на своя съпруг, застани пред огледалото и го повтори три пъти. А сега си иди и ме остави да го посъветвам.
        - Заглеждаш ли се по чужди жени? - обърнал се към мъжа.
        - Не повече от благовъзпитаното, мъдри. Доколкото зависи от мен се стремя да бъда добър пример за децата си, но изглежда всичко е напразно.
        - Ще те помоля едно - не отвръщай на жена си в каквото и да те обвинява.
        - Но защо, мъдри, тя да е правата, когато вината е винаги поделена?
        - Все още няма открита нравствена противоотрова на вината.
        След време двамата дошли отново.
        - Как се чувствате? - попитал мъдрецът.
        - Аз съм объркана - признала жената. - Колчем застана пред огледалото да изпълня заръката ти, мъдри, все ми се струва, че казвам тежките думи на себе си и непрестанно се самообвинявам. Загубих предишното си спокойствие.
        - Аз не се стърпях, мъдри, и отвърнах, но не почувствах облекчение - рекъл мъжът.
        - Бракът е душевно изпитание, без което сенките на вътрешните ни несъвършенства биха се превърнали в недостатъци - заключил мъдрецът. - Да се огледаш в очите на човек, с чиято душа си поел общ оброк, е по-поносимо, отколкото да попиташ вътрешния си глас в миг на откровеност.