Станчо Пенчев - Тринадесет притчи (3)

ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ

Станчо Пенчев

(3)

    Богат мъж, изкушен от телесните удоволствия, посетил мъдрец:
    - Изпитвам страх, а не съм излъгал или обидил никого. Защо?
    - Значи считаш, че всеки страх има причина? - попитал мъдрецът.
    - Нима е възможно да страдаш без причина?
    - Възможността е едно от лицата на Съдбата. Ти, обезпеченият, колко пъти си се отказвал от възможността да удовлетвориш плътските си желания?
    - Но те са естествена потреба. Като хляба и съня.
    - Ако загубиш всичко, ще имаш ли нужда от хляб и сън?
    - Да.
    - Значи истинската необходимост може да бъде изпитана?
    - Може.
    - Ако си гладен и нищ, ще изпитваш ли сегашния си страх?
    - Бил съм, мъдри, макар и не за дълго. Тогава усещах само страха от мизерията.
    - Измамен ли беше той?
    - Времето го опроверга, но добих непознат душевен смут.
    - А злоупотребявал ли си с доверието на жените? Кой мъж не го прави, но и те са злоупотребявали неведнъж с моето...
    - Смятал си, че те не са ти равни духом.
    - Доставял съм и радост...
    - Това е твоето усещане за радост, приятелю. Ако изпаднеш в беда и Бог ти прати жена, която да ти помогне, ще изпитваш ли угризения след като и измениш?
    - Естествено.
    - Мярата за необходимост и справедливост е у теб. Защо мислиш, че си я загубил, отдавайки се на блудство и задоволи? Страхът е везната в сърцето ти.