Станчо Пенчев - Тринадесет притчи (2)

ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ

Станчо Пенчев

(2)

Младеж спрял мъдрец на шумна улица.
- Предай ми знание, духопроницателю, за да помогна на поквареното човечество да се осъзнае! - извикал.
- А как ще различиш моя глас сред градската глъч? - попитал тихо мъдрецът.
- Не чух какво ми каза, моля те повтори!
- Ако повиша глас, млади човече, мнозина ще чуят това, което искаш само за себе си. Но какво е обострило младата ти съвест?
- Бях излъган, предаден от хора, които усещах близки.
- Значи те са били досега твоето човечество? Кръговете на близостта с възрастите напомнят домовете, които Съдбата ни е принуждавала да напущаме. Няма по-добротворно поучение за душата от изменилите ни чувства. Готов ли си да простиш без сърдечно колебание на тези люде?
- Не знам, мъдри!
- Готов ли си да ги оправдаеш?
- Ще ми бъде трудно.
- Готов ли си да видиш добрите им намерения?
- Невъзможно!
- Готов ли си да им повярваш без предубеждение?
- Но защо искаш това от мен?
- А защо ти ме молиш за познание, което носиш като болест във вътрешностите си? Огледай се и виж! Всички люде ожидат да битуват леко и безболезнено, а колцина успяват?
- Но откъде идва разблудата?
- Житейският въртоп размеква житейската воля, но вкалява основанията на добродетелите. Не търси отговор за ума в Закона, а следвай сърдечните си преображения. Съдбата вдъхва живот на душевните ни часовници, като ги сверява с хода на Провиденския кръговрат. Не съм чувал някой простосмъртен да е изостанал или избързал в земните си поучения.