Станчо Пенчев - Тринадесет притчи (13)

ТРИНАДЕСЕТ ПРИТЧИ

Станчо Пенчев

(13)

- Как ще изглежда света за нашите деца? - попитали водещи политици мъдреца Станиил.
- Азия е гнездото на осите. Африка - разширяващ се термитник. Северна Америка - дом с много плъхове. Южна - куцият кон води слепия, а колата е претоварена - отвърнал мъдрецът и замълчал.
- А Европа?
- Старата Европа вече я няма.
- Но на какво може да се уподоби?
- Вие ме питахте за света на днешните деца, а не за ориста на внуците.
- Но нима промените ще са толкова дълбоки? - спогледали се разтревожено политиците.
- Старите знамена на издигнатите са вече окъсани, зрелищата са заменили разумните доводи, а паричното обръщение - закона за държавния ред. Преселението запълва людските низини, но пълноводието скоро ще напусне бреговете, а стомахът и главата ще сменят местата си. Бялото ще се смеси с черно, като мляко и кафе, а синовете ще загубят погледа на бащите си и пътеките към възвишенията ще тревясат за столетия. Внуците на господарите няма да са господари, но наследниците на низвержените няма да заемат местата им. Реката ще потече мътна и ленива. Но това няма да е всичко, защото организмът има сърце и пикочен мехур, а човешките струпвания - средоточие е разсейващи се кръгове.Светът ще смени столиците си по неведомото право на невинността. Образът на пирамидата ще възшества като явност на реда.
- Говориш неразтълмимо, мъдри!
- Докато не отсечете ствола, не може да познаете годините му по дървесните кръгове, а после листата изсъхват, и от него може да стане и Ноев, и погребален ковчег...