На двеста километра си от мен!
Сънувам буден. Всеки час и ден.
Сънувам твоето усмихнато лице,
дочувам удари от твоето сърце...
На двеста километра си от мен!
Усмихвам се, макар и натъжен.
Затварям пак очи и си представям
как пръсти в твоите коси заравям...
На двеста километра си от мен!
От тихи мисли пак съм запленен.
Поглеждаш мълчаливо и прекрасно,
бадемово, очакващо, опасно...
На двеста километра си от мен!
Заспивам. Без това съм уморен.
Целувката ти нежна ме приспива,
сънувам те, далечна и красива...
1997 г.
© Петър Събев , 1997-2000
© Издателство LiterNet
, 08. 01. 2000
=============================
Публикация в личната
страница на Петър Събев.