СЛЕД ИСТИНАТА
И не че тя до вчера беше тук,
ала сега завинаги я няма.
Прескочихме я като празна яма,
запълнена от онемял капчук.
Не е била и никой не тъжи.
Да замълчим - защо да ни тормози…
Добре, че я покрихме с прах и рози
разцъфнали над новите лъжи.
Заради тях сме живи - мъртви - живи,
стърчим без дъх с олекнали сърца,
ухаем на незнаещи деца -
усмихнати, безпаметни, красиви.
И няма изневери, нито гости
нечакани -
любови без любов.
И всяко минало е тъмен ров
със светещи на дъното му кости.
Виж, истината! - призрак на душата
пълзи по лъч на точен полиграф
и маха ни за сбогом с бял ръкав,
от който е изчезнала ръката.
© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2020, № 10 (251)
Други публикации:
Пламен Дойнов. Влюбване в диктатора. София:
ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2020.