ПОКАНАТА ОТ ПРЕЗИДЕНТА
ПРИСТИГА ПРИ ТОЧНИЯ ЧОВЕК
Пиша това стихотворение върху гърба на поканата
от президента за приема на 24 май. Няма да ходя там.
Този път - не. Не е протест, нито демонстрация.
Не е и заради престараването на охраната.
Към държавата не изпитвам нито гняв, нито срам,
нито пък това е някаква анархическа декларация.
Не е и заради това, че там ще бъдат петима министри,
прочели общо около дванадесет книги,
както и един издател, който печата боклуците на Европа,
не и защото ще видя как по майонезени писти
се спускат с чинии в ръце, с проточени лиги
шумни учителки, тихи дарителки, шопи без сопи,
профани, хулигани, глигани,
таланти, фабриканти, педанти,
оратори, агитатори,
въздухоплаватели, писатели,
въоръжени стражи
и прочее септемврийски персонажи...
Няма да ходя там не защото ще гъмжи от лакеи,
не заради тълпите от гении, надзърнали в нищото,
не от ужас пред гледката "Един народ без език",
не защото цялата азбука ще онемее,
всички букви и звукове ще откажат да дишат
и между масите ще се лута един безпризорен вик.
Ще си остана тук - без патос, без вълнение.
Доброволно ще заприличам на непотребна камбана.
Просто трябва да завърша това стихотворение
и да чакам следващата покана.
© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2017, № 1 (206)
Други публикации:
Пламен Дойнов. Балът на тираните. София:
ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2016.