Жанет Богомилова Свиленова
18.VІІІ.1964 - 14.ХІІ.1983

web | Post Festum

Минава измислена, малка,
наметнала облак за блуза,
краката й - тъмни писалки
зачеркват дъждовната музика.  

Над мене разсънена слиза,
прегазва ме, вдига ме, спира...
дъждът всепроникващ и близък
в ръцете й, леден, замира.  

И люшва се тялото струнно,
повлича небето, треперят
бедрата - змийорки безумни
пленени във мрежа от нерви.  

И танцът е толкоз прощален
в последния жест на всемира.
Дъждът се отприщва - и жален
в очите ми още вибрира...