Валери Георгиев Новаков
р. 19.І.1956 - п. 28.ІІІ.1973 г.
Морето обсеби момчето, изтръгна дъха,
нахлу в дробовете, тършува и блъска из тях,
тунели дълба, позна на живота греха -
и смело удари в ушите ни морския смях.
Изплува момчето - зелено изпито кълбо -
и то засънува как носи митични крила,
и как се отлепя с пращене невръстна любов
от краткото тяло, излято от райска мъгла.
Излита на гларуса правата бяла кама,
отнася съня, но преди да изчезне съня,
изчезва духа... после дълго победно се смя
гласът на охранена риба с лице на луна.
И пламваха сухи далечните наши съдби,
камбаната хладна на смъртния древен прибой.
(с) Пламен Дойнов,
1999
(с) Издателство
LiterNet,
07. 05. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.